СПОРТЕН КЛУБ
"ТАО ДАНГ БЪЛГАРИЯ-МЕКСИКО"
С кунг-фу опознах себе си
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
А кои са страхливците?
Първата ми среща с кунг-фу в България с Боби Станчев беше през зимата на 2004 г. Един роднина ми каза: „ Има един майстор, който се усмихва и учи на нещо.“
От тази среща се оказа, че той практикува и преподава Уинг Чун*. Освен времето и приятелството си сподели с мен и знанията си относно "верижния юмрук".
Сред спомените ми винаги са жестът и усилието, които той положи, за да се опита да ми обясни това движение – и той успя!
Когато се представихме, го попитах: „Хей, кои са били твоите учители?“
И той каза: „А, Нино! Нино Бернардо той е моят учител един ден ще го срещнеш!“ И знаех, че ще го срещна.
След завръщането си в Мексико винаги таях надежда, че един ден ще срещна учителя на моя приятел Боби.
По-късно се преместих в България и тук също продължавах да се надявам, че този ден ще дойде. Минаха години на снегове, слънчеви дни и бурни сенки...
Наскоро, една сутрин получих съобщение, което гласеше: „Хесус, има семинар!“ Беше моят приятел Боби, сърцето ми трепна от радост
и си помислих, ако не беше тази покана щях да пропусна възможността да се срещна с майстор Нино Бернардо.
И така тръгнах към залата за семинари, когато пристигнах Боби забързан в ангажиментите по организацията ме посрещна и каза: „Влез, чудесно е, че дойде!“
Това ми напомни, че Боби е моят по-голям брат по Уинг Чун.
Влязох в стаята, видях Майстора! Милена Станчева, всеотдайна и любезна ме представи пред Нино и каза: „Виж, един мексиканец, който иска да се запознае с теб.“ Майсторът ме видя, поздрави ме с усмивка и каза: „Влез.“ И след запознанството ме попита: „И така, какво към какво се стремиш?“
Казах му: „Учителю, освен да се запозная с теб, бих искал да видя дали можеш да ме научиш.“
Той каза: „Да, ела“, извика някого и каза: „Мариана Златева, ела и научи Хесус на първата форма!“
По време на семинара едно от ученията, които той сподели, беше идеята за „Страхливците“.
Той каза, че тези от нас, които практикуват кунг-фу, трябва да са наясно, че сме страхливци, защото знаем, че страхливостта ни тласка да практикуваме и да учим. Практикуваме, за да преодолеем страха и личните си слабости. Учим се така, че когато ни нападнат да умеем да сме спокойни, силни и да не се поддаваме на провокациите.
Това е малък знак на благодарност към Великия майстор Нино Бернардо, който ми каза с усмивка: „Не ме наричай Учителю, наричай ме Нино.“
И аз, бидейки уважаващ и заради обичта, и страстта, които изисква преподаването винаги ще го наричам Учителят Нино!
Послепис. Прегръдка и бойно приветствие към по-големите ми братя и сестри по Уинг Чун:
Боби Станчев, Милена Станчева и Мариана Слатева от Xuangui Kung Fu Bulgaria.
София. България.
Лято 2026 г.
Мечът на Удан
Моя учител Исай Мендоса Рейес винаги е казвал, че човек трябва да търси учения с корени и произход и съм следвал този съвет. Един ден видях реклама, че Институтът Конфуций в София организира семинар по стил в изкуството Кунг-фу от планината Удан в Китай! И си помислих: „Най-накрая ще срещна майстор и в този стил предаващ оригиналното изкуство!“
След като посетихме семинара разбрах, че майсторът е от испански произход. Освен това е монах (китайското му име е Дзъ Сяо), който е предавал даоистки учения. Когато се запознахме той с непоколебимия си и весел поглед каза: „Приятно ми е да се запознаем!"
Истински испанец! И така започна връзката майстор-ученик-приятел.
През годините той ни е споделял и е преподавал китайския стил на бойни изкуства от планините Удан, предимно в три направления:
а/ Баку Чанг
б/ Цигун
в/ Удан Тай Чи.
Днес ще се спра само на меча Удан, кралят на китайските оръжия. Създаден и разработен от монасите от манастира в митичните планини Удан той винаги е бил характеризиран, като произхода на всички системи за бой с мечове в Китай. Същата тази характеристика кара практикуващите да се стремят към изучаване за овладяване на това оръжие, което благодарение на своята гъвкавост, елегантност и ефективност предразполага умението да се борави с него.
Лично аз бях пленен от красотата и дълбочината на системата и от само себе си се разбира, че Дзъ Сяо следва дословно традиционния стил на преподаване, както се прави в манастира в Китай.
С ентусиазъм и смирение имах възможността да усвоя подробно всичко, което той преподава. Спомням си онзи ден около 2023 г., когато Дзъ Сяо попита групата: „Какво бихте искали да научите?“ И аз вече знаех какво искам и бързо отговорих, че мечът би бил много добро оръжие, за да се разбере духът на манастирските оръжия. Времето е минало и както всичко в Дао, то се променя.
Тогава той започна да ни учи за меча Удан Тай Чи, което ни показва, че с търпение и постоянство нещата в крайна сметка се случват.
Този семинар беше богат на знания. Така както всички, които ни е дал, като учител и като приятел. Този кратък разказ е, за да изразя отново моята признателност, уважение и възхищение към Си Дзяо, докато той се заема с нова задача. Тази задача включва промяна на страната му на пребиваване и следователно, на темпото му на живот. Тези, които живеят в южните земи са щастливи, защото ще имат изключителен учител.
Всички практикуващи китайски бойни изкуства кунг-фу мечтаят да имат учител получил знания и умения от оригинален извор.
И аз имах щастието да се уча, да живея и да познавам воин, който въплъщава мита за това да бъдеш монах и майстор. А също и мой приятел!
Благодаря за твоето време, пример и всеотдайност! Дзъ Сяо, ще продължа по пътя на практиката и преподаването.
Благодарност от все сърце и боен дух.
И както ни казваш: Трябва да практикуваш, практикуваш и практикуваш!
София. България.
Лято 2026 г.
